Дъжд няма, освен в заглавието . Средата на юли преди няколко години. Не беше валяло от доста време. Жегата в Бургас бе на границата да принуди по-сензитивните натури, като мен, да тръгнат да си събличат и епидермиса. Неуспешно, разбира се.
     Търся прохлада, мляскайки сладолед на клечка. Влача се по сенките в морската градина. Скука. Заглеждам се след полуоблечени (силно казано) особи от т. нар. "по-слаб пол". Последното твърдение е, както се казва, "друга бира". Сладоледа свършва и се насочвам към най-близкото кошче за боклук, да изхвърля салфетката и клечката. Само дето най-близко кошче няма. Няма и по-далечно. Всъщност изобщо няма кошчета. Вярно, че съм късоглед, но пък не съм кьорав! Пак гледам и пак няма! Но пък има боклуци. Където и колкото поискаш. Изкушавам се и аз да метна моя зад чемшира. Но тъмната страна у мен отстъпва. Вкисвам се и тръгвам да търся. В това съм добър - имам 5+ по археология. Успявам след около 10 минути и интензивни мисли, които в анимационните филмчета изобразяват в балонче над главата на героя с черепи, бомби, светкавици и др. п.
     На панорамната алея намирам огромен контейнер - дори и да съм сляп ще го открия. По миризмата. И звука от мухите около него. С отиграно движение на китката мятам от линията на тройката и бележа (все пак съм 1.90 и баскета не ми е чужд)! Почти. Салфетката не преминава по нужната парабола и се приземява на метър и половина преди контейнера. Благославям още веднъж наум, но не се преуморявам да се наведа. Аристократично подминавам.
     Втрещявам се когато възрастна двойка чужденци също приближи контейнера. Дребно, слабо, побеляло бабе и изпънат, червендалест, мустакат придружител на адекватна възраст, с тиролски 3/4 панталон и тиранти. Фрау протегна слабичка ръка и пусна в контейнера бутилка от минерална вода. Такива видях из тревата поне 20 докато кръстосвах наоколо. След което извърши действие, довело до гореспоменатото втрещяване. Приклекна, взе МОЯТА салфетка и я хвърли в коша.
     Прирева ми се. Потърсих нещо по джапанките си. Не открих търсеното, но и цвета на лицето ми не се промени. Остана си тъмно червен, клонящ към морав. Още дълго време имах чувството, че от Бургас съм се телепортирал в Сахара.....
      Защо ви пиша всичко това след толкова време ли? Ами защото тогава си помислих "Ще станем като белите държави тогава, когато всеки от нас изхвърли и по една чужда салфетка." А наскоро изпратих двегодишният си син да хвърли в кошчето смачканата ми кутийка от пепси. Изпълнил точно поставената задача мушмурокът се затича обратно към мен ухилен до уши. Но се спря по средата на алеята, взе търкалящата се в краката му смачкана хартия на мазни петна, върна се и я пусна в кошчето! САМ! Без да съм му обяснявал кое е редно или показвал, че така се прави.
      Може пък и да се оправим един ден.....
-----------------------------------
* Буля Пена наричахме симпатичната учинайка, която продаваше сладолед на входа на морската градина преди време. Ако сте се чудили.

Така трябва да бъде, ако нас не ни е грижа..... ОТ чистота и да чистат всеки ден, ако си изгвърляме помиите навсякъде, няма да има полза никаква. Аз дори фасовете си хвърлям в казана, а не на улицата... А имам приятели, които в чужбина са образцови граждани, "но понеже нали съм си тук, ще си хвърлям по земята, к'во толкова - една опаковка от вафла". Без да си прави сметката, че ско всички са като него.... Затова живеем в кочина!

Тази история ми припомни нещо подобно разказано ми от един познат.
Когато бил във Виена, се разхождал в един от прекрасните паркове. В еди момент цигарите му свършили и той /както в БГ/ хвърлил кутията на метри от кошчето за смет. Не че не видял въпросното кошче, но го домързяло да отиде до него. На секундата до него се приближил възрастен мъж, който го хванал за ръката и го помолил на немски език да вдигне смачканата кутия от земята и да я занесе до кошчето.
Това ще стане и в България, само дето не се знае кога?